Европа? Каква страна

В Куала Лумпур заставам безсънен до зори, с цел да виждам мач от Шампионската лига на осем часови зони. Градът оживява тъкмо когато тимът от крайбрежната Португалия отбелязва късна победа против тима от Ислингтън. Това е паневропейски шампионат, само че тук, в по-разпокъсан район на света, виждам за първи път по какъв начин всичко може да наподобява като една нация.

Югоизточна Азия има страни, чиято съществена вяра е ислям (Индонезия), будизъм (Тайланд) и католицизъм (Филипините). Доходите на глава от популацията варират от Камбоджа, която е в групата на „ най-слабо развитите “ народи на Организация на обединените нации, до Сингапур, който е по-богат от Швеция. След това има въпрос на напредване. Ханой до KL ми лиши три часа и половина в самолета. Можете да прекосите Европа - Париж до Атина, да речем - за по-малко време. Така че, без да напущам държавите-членки на АСЕАН, или даже единствено прилежащите, или даже единствено моята майчина страна Малайзия, чието етническо китайско малцинство е съвсем една четвърт от популацията, има повече многообразие, за което човек може да се ориентира – културен, веществен — в сравнение с има от Голуей до Талин.

Някои неща за дома се виждат по-лесно отдалеко. Независимо дали Европа в миналото ще успее да се сплоти като политическа единица, по световните стандарти континентът е страна. Ако дефинираме Европа като Европейски Съюз плюс Англия и страните от ЕФТА, цялата тя е мнозинствено християнска или постхристиянска. Всички щати дават отговор на прага на Световната банка за висок приход. Всички са демокрации, даже една или две да се клатят. Времената за пътешестване са толкоз чудотворни, че другари от другаде ги търсят в Гугъл, с цел да потвърдят, че не се майтапя.

Поглеждайки обратно, последователите на Брекзит схванаха Европа напълно неправилно – и схванаха Европа по-добре от някой

Артистичният и интелектуален живот на Европа е интегриран от епохи: Пусен в Рим, Хендел в Лондон, Бекет в Париж. Няма нищо сходно на отделението, подбудено от териториални дистанции и несъответстващи писмености, което съгласно професор Найл Грийн характеризира Азия от хилядолетия. (Аналектите на Конфуций не бяха преведени на някои съществени азиатски езици до предишния век.) 

Говоренето за Европа като едно нещо се възприема по едно и също време като елитарно, тъй като брюкселските федералисти го вършат, и вулгарно, тъй като Нов Световните туристи го вършат. Нека пораснем за това, нали? Беше задоволително заслужено да се упорства за превъзходното многообразие на Европа, когато точката на контраста бяха Съединени американски щати, с една суверенна страна, повече или по-малко един език и доста по-малко население. Но с издигането на други райони Европа ще стартира да се усеща, от една страна, дребна, а от друга, напълно същата. Кой е по-енорийски? Човекът, който не може да види разликите в Европа – протестантски и католически, морски и континентални – или индивидът, който има вяра, че те са обилни в международен мащаб? (Или даже индийска.) Аз съм с австралийците с раници по този въпрос. Има такова нещо като „ посещаване на Европа “.

Поглеждайки обратно, последователите на Брекзит схванаха Европа неправилно – и схванаха Европа по-добре от всеки различен. Погрешно, тъй като макар цялата им бравада да оставят един ленив континент за по-широкия свят, една в действителност световна позиция би разкрила Европа такава, каквато е: поредна и управляема единица. (Само АСЕАН има 660 милиона души.)  

В същото време едно просветление за Брекзит е умно. Основното единение на Европа е прекомерно вкоренено, с цел да зависи от Европейски Съюз. Схемата „ Еразъм “ за студенти, даже в името си, която уважава неспокойния холандски академик отпреди пет века, признава, че един панконтинентален научен свят е процъфтявал епохи преди Европейски Съюз. Миналата седмица се качих на трен от Лондон до Париж, като че ли пресичах един град. Това се дължи ненапълно на политиката, само че доста повече на централния факт от европейския живот: чистата географска компресия на хора и места. Единният пазар може би е най-забележителната интернационална структура в моя живот. Без него нямаше да има евтини полети или Полша, която се приближава до английските равнища на приход на глава от популацията. Но не е належащо и цялостно разпокъсване.

Този безнадежден век, който продължава, ще донесе на европейците чувство за техния мащаб. Не мога да реша дали Европа е толкоз доста като страна, че би трябвало да се федератира, или толкоз доста като страна, която не би трябвало да се тормози.

Изпратете имейл на Джанан на

Научете първо за най-новите ни истории — следвайте @FTWeekend на и и се абонирайте за нашия подкаст, където и да слушате